Професионална гимназия по икономика

Професор д-р Димитър Стефанов Табаков – родоначалникът на българската геометрия, един от видните представители на математическата мисъл у нас, е роден на 21.11.1879 г. в Сливен. В животописаните му бележки четем: “Роден съм на 9 ноември 1879 г. (стар стил) от родители Стефан Димитров, по занятие табак, и Кортеза Серткостова. Майка ми и баща ми бяха неграмотни. Имах трима вуйчовци (грамотни), четвътият ми вуйчо Стефан Серткостов е убит като знаменосец на Стоил войвода през 1876 г. Баща ми беше трудолюбив и много справедлив човек. Като ученик в основното училище и в гимназията голямо влияние упражни върху мене моята майка, която беше по природа талантлива, умееше добре да смята устно и знаеше много мъдрости и приказки”.
В град на легендарни воеводи, на прочути просветни и културни дейци малкият Димитър с двамата си братя и двете си сестри расте в патриархално семейство, където грижата за отглеждането и възпитанието на децата е грижа на целия род. Освен родителите и други имат дял в оформянето на характера и съдбата на младия човек – животът на единия му вуйчо е за него пример на родолюбие, другият вдъхва на будния племеник своята любознателност, третият помага в издръжката за учението му.

Щастливи са ученическите години на бъдещия първи български професор-геометър. Навикнал на упорит труд, същевременно разсъдлив и задълбочен по природа, той бързо надраства средата си. С отличие завършва основно и прогимназиално образование и продължава учението си в Сливенската мъжка гимназия – едно от най-реномираните средни учебни заведения още от румелийско време, където тогава учителствуват двама чехи математици Тодор Монин и Антон Шоурек.По-късно първият преподава наколко години геометрия във физико-математическия факултет на Софийския университет, а вторият става професор и до смъртта си ръководи катедрата по геометрия в същия факултет. Несъмнено тези ентусиазирани и високо ерудирани геометри са насочили и оформили трайните интереси на гимназиста Табаков. Последния гимназиален курс той учи в Първа софийска мъжка гимназия, която завършва с отличен успех през 1899 година. Но беда сполетява семейството – вуйчовците му фалират, а заедно с тях и баща му като техен гарант. За средства за учение и дума не може да става. Единственият път е победата в конкурсния стипендиантски изпит по математика, която му открива вратите на висшето училище (Софийския университет).

Четири години Табаков е студент във Физико-математическия факултет. През това време той взема тридесет изпита с успех много добър и само един с успех добър (при петобална система на оценка).
За блестящо представяне на семестриалните изпити и за проявен интерес към научната работа в края на 1903 г. факултетният съвет го предлага за двегодишна специализация по геометрия в чужбина. По препоръка на проф. Шоурек той заминава за Страсбург (тогава в Германия), където посещава лекциите и участва в семинара на известния специалист по проективна геометрия проф. Теодор Райе. Това утвърждава у Табаков подчертана любов към проективното третиране на геометричните задачи и спомага за развитието на геометричната му интуиция, която се проявява в по-късните му научни изследвания и в изнасяните от него лекции. Втората година от специализацията си прекарва във Френския град Нанси, където посещава лекции по диференциални уравнения и анализ.
Със завръщането си в България от 1905 г. той е учител в Първа софийска гимназия, като едновременно е командирован за асистент по геометрия в университета. Тази му дейност продължава до закриването на университета. Табаков се завръща в родния Сливен, където отначало започва работа като банков чиновник, докато стане преподавател по математика в Сливенската мъжка гимназия. Четири години е войник на фронта през Балканската и Първата световна война.
След спечелен конкурс от март 1920 г. се завръща в Софийския университет вече като редовен доцент в катедрата по геометрия на Физико-математическия факултет. Три години по-късно е повишен в извънреден професор, а от 1941 г. е редовен професор и ръководител на катедрата по геометрия.
Ето какво пише академик Боян Петканчин за преподавателя Табаков: “Като професор в университета той разви огромна преподавателска дейност. Смело може да се каже, че теоретическата подготовка на цяло поколение математици в България е изцяло негово дело. Аз съм негов ученик и след това дългогодишен асистент, имам непосредствени впечатления и си позволявам да твърдя, че работата на проф. Табаков в това отношение трябва да се окачестви като героизъм. От смъртта на проф. Шоурек през 1926 г. до влизането на доцент в катедрата през 1941 г., проф. Табаков четеше сам лекциите по всички геометрични дисциплини – аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална геометрия и носеше товара на всички свързани с това задължения”.
И така проф. Димитър Табаков, доктор по математика на Университета в Пиза от 1929 г., ръководи катедрата по геометрия до 1948 г., когато поради напреднала възраст излиза в пенсия, но продължава още няколко години да чете лекции в Софийския университет и във висшите технически учебни заведения в Русе и Варна, за да се раздели окончателно с преподавателската дейност и се оттегли за последен път в родния си град, към който остава винаги дълбоко привързан.
Умира на 24 февруари 1973 година на 93-годишна възраст.Всички които са обучавани или са работили с проф. д-р Димитър Табаков, са съхранили признателност и любов към него за грижите и бащинското му отношение.